Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

08 януари 2013

Un Jardin en Méditerranée, Hermès






Eau de Toilette
лансиран 2003 г.
Olfactive Group: Floral Aquatic




                                                       

Не че съм виждала,


но защо пък да няма. Щом има от малки зелени динчета, а май и от круши и ябълки, защо пък да няма и туршия от зрели смокини – е въпросът, който си задавам всеки път след парфюмиране с Un Jardin en Méditerranée. Защото прословутото созополско сладко от смокини определено не е - твърде е пикантен вкусът на парфюма, за да е просто конфитюрен. А и Жан-Клод Елена не прави мармалади – по думите му той не обича сладките на вкус аромати. Майстор е на зеленчуковите фрешове и си има тайни рецепти (разбирай тайни ароматни молекули), създадени лично за него и задържани под патент от Hermès. Ветиверът например, с който парфюмерът работи, има специфичен профил с оттенъка на компост или разпадаща се шума във влажна пръст. Може да не звучи много атрактивно на думи, но иначе е шик на мирис. Изключено е да го объркаш, ако си го помирисал веднъж – той седи като подписа на художника под картината.



Лесно е


тоест да сбъркаш парфюм на Hugo Boss с някой от стандартните Lancôme, но е невъзможна грешката с Hermès. Което важи в най-пълна степен за парфюмите им с подписа на Жан-Клод Елена или откакто е придворен парфюмер на бранда. В конкретни парфюмни случаи като моя, който е патологично зависим от признака за разпознаваемост на ароматите, името Елена е сигнал за характерност. Ще рече, че хуквам да помириша новото му издание, както ще се наредя на опашката за нов филм на Скорсезе или Тарантино. Удоволствието да подушиш  нещо неизкопирано и некопируемо, различно от роящите се други, няма пряка връзка с парфюмните ми покупки. Далеч не означава, че купувам или нося всичките му парфюми, но пък възхищението ми от неподражаемостта му  ме задължава повече от просто една  покупка. Un Jardin en Méditerranée е точно такова преживяване: оценявам оригиналността - не мога да нося.



Въпреки че


е най-осезаемият (сетивност ми е втори критерий след характерността) от цялата Un Jardin-поредица и макар да приоритизирам смокините в парфюм, пак не мога да го нося. Méditerranée първо не е типично смокинов – няма нито лактозната тръпчивост на сока, нито дрезгавината на листата (ако и да са посочени в състава), по които недвусмислено се идентифицират броящите се на пръсти парфюмни смокини. И второ, балканският ми нос се припознава в нашенска зимнина. Много интересна миризма, даже луксозна съм склонна да я определя, но отчитам риска да докача някой, който познава състава на туршиите. Той е малък всъщност, понеже не живея на Балканите, но и на Bloody Mary - в което тукашните се припознават - пак не искам да ухая.



А е неизбежна препратката


към нещо подобно при толкова много подправки в парфюма. Мариновани краставички, парени чушки, царска туршия, всичко съм чувала за Méditerranée. Най-малко сме тези, които изнамират смокините в аромата. Разпознавам ги като много сладки, дори леко презрели, но наложени в марината. С нея ме пресреща парфюмното начало – сух копър, бахар и дафинов лист в равни части бяло балсамико, леко трапезно вино и вода – това щях да предположа, ако ми го сервират от буркан. И даже щях да питам домакинята дали не е прибавила малко и от заливката, с която продават маслини,  колкото за дъх. Отцедените от подобна по рецепта саламура плодове  имат куриозно сладко-кисел вкус в  средата на парфюма, но схващаш, че са именно смокини по зърнистата сърцевина. После ти остават само подправките по небцето и, ако се налага да излизаш, се налага и да си измиеш зъбите извън обичайния график. Остатъчният аромат на Méditerranée ме притеснява, като да съм излязла или от шкафа с подправките, или от таверна с добра балканска кухня, без да сдъвча поне един Орбит. Още по-зле ми изглежда перспективата някой да заподозре, че държа дрехите си в шкафа със сух копър и бахар или бахар и сух копър против молци в гардероба.


Изобщо,

както често наум си отбелязвам, нищо не е такова, каквото други националности намират в даден парфюм. Те описват кипарис, аз подушвам нещо като бахар. Нищо от гореизброеното например не хрумва на любимата ми съседка Герда Меркс – за нея Méditerranée е просто странен парфюм, който ѝ напомня далечна екзотика. Може и да е вдъхновен от градина в Тунис*, а може и гръцките корени на Жан-Клод Елена, за които се намеква в интервю за PerfumeShrine, да са се разклонили подсъзнателно. Обаче парфюмният аромат не е средиземноморският тип, познат в парфюмерията. Нито е типично цитрусов, нито е аква-деним. Различна приумица е. Смокиня в марината.

______________________________________________________________________
* в тунизийската къща на Leïla Menchari, директор – аранжор на Hermès от 1977 г.




Няма коментари:

Публикуване на коментар