Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

22 януари 2013

Champs-Elysées, Guerlain




лансиран 1996 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral Fruity





Която и от двете


да се окаже вярна, ще даде дефиниция как, но не и защо. Говоря за двете научни олфактивни теории, които се опитват да обяснят механизма, по който идентифицираме даден мирис. Ключ в правилната ключалка е основната идея на по-разпространената от двете - тази за олфактивната форма*. Другояче казано, рецепторите в носа ни са като вдлъбнатини с определена форма, в които пасват съответстващите по форма молекули, издаващи мирис. От тях близките по вид хлътват в дадено гнездо и сигнализират мозъка ни, че сме помирисали например липа, нищо че това може да е мимоза, тоест някой атом да стърчи леко встрани от съответната отливка на рецептора. Или пък синьо сирене, ако пред носа ни има чифт мръсни чорапи. Отнася се тоест не само за ароматните молекули от парфюмерията, а като цяло за всички, които се характеризират с миризма. Според втората теория – тази на Лука Тюрин от средата на 90-те, носът ни действа като спектроскоп, който идентифицира честотите на трептене. Молекули**, вибриращи на еднаква честота, издават и идентичен мирис. Което между другото прави възможно да се прогнозира как ще мирише новосинтезирана ароматна молекула, без да се правят безброй неуспешни опити, докато се наподоби сочна круша например. Дали чрез формата или чрез трептенето, получавам логично обяснение как, но не и защо розата от Sheer Stella (Stella McCartney) ме вълнува, а другата от Paul Smith Rose (Paul Smith) само регистрирам, като и в двата случая съм категорична, че е един и същ вид роза. Степента на емоционално въздействие на съвсем близки по форма или вибрации аромати си остава загадка за мен – от едни ми пърха настроението, други ме оставят съвършено безразлична.


Champs-Elysées


ме изтласква за една терасекунда в оптимистична атмосфера, нагнетена от пролет, докато Mimosa Pour Moi (L`Artisan Parfumeur) няма същите параспособности. А и двата парфюма са основно аромат на мимоза. В Champs-Elysées я бърках всъщност с липа и най-вероятно, ако видя някой от 3D моделите на Джон Амуър*** на двете молекули, ще установя, че си приличат по форма, както си приличат в природата. Твърде вероятно е и да трептят на едни същи честоти - като се замисля, имат идентичен аромат на фитонциден пух, от който кихаш. Особено ако имаш сенна хрема, Champs-Elysées е противопоказен, както и стоенето под цъфнало липово дърво в центъра на Ямбол. Там съм помирисвала най-интензивните липи със същия шампоанено гъделичкащ полен като в парфюма на Guerlain. Повечето липови дървета ухаят нежно и неподправено като в Tilleul EdP (D`Orsay), тези в Ямбол миришат интензивно и имат козметичната красота на Champs-Elysées. Не на булеварда, на парфюма. По булеварда не помня да съм виждала липи, а луксозните му витрини ги няма в парфюма. Той е абсолют на пролет, не на търговско лустро. А аbsolute е най-интензивната (респективно и най-скъпа) концентрация на даден аромат.


Толкова е интензивен,


че повече от три пръсвания могат да се окажат мигренозни. По-новите парфюми са така концептирани, щото и при предозиране да не предизвикват алергични реакции или други нежелани ефекти. Bottega Veneta например остава възпитан, дори аз да си забравя доброто възпитание и да се залея с флакона. Champs-Elysées няма листовка за приложение, а би трябвало. До три шприц дози сутрин, след закуска. След третата може да е главоболно цветен, на гладно може да ти премалее. А и три пръсвания са достатъчни за 48 часа и два кратки душа, дори да звучи преувеличено. И най-същественият довод – до три се познава красотата на парфюма, след това може да има спорен характер. Ще се оспори от недолюбващите цветни парфюми и то с основание. Champs-Elysées ухае красиво на пролет наистина, но на напечена от слънце пролет – стоплени люляци, медоносни липи, несрамежливи мимози и цъфнали върху един квадратен метър милион овошки.



Обикновено


пролетта я рисуват с акварел заради преливащите въздушни цветове. Champs-Elysées е пролет, рисувана с маслени бои и майсторски техники на напластяване за извеждане на композиционния център. Пак са прозрачно бистри цветовете ѝ, но не са измитите от Beige (Chanel). Champs-Elysées има ултрамаринна плътност, с каквато рисуват лазурно небе – при това без да е син аромат, а само лазурен. Може да те превърне в цъфнала будлея или да ти сложи безброй къдрички по тоалета. И е съответно за тези, които харесват безброй пеперуди във въздуха и звънливи блузки с волани по ръкавите и деколтето. Пролетен абсолют.

_______________________________________________________________

* Shape theory of olfaction
** по-точно трептят еластичните пружиниращи връзки между атомите
*** John Amoore, английски биохимик, предложил първи стереохимичната олфактивна теория и демонстрирал я нагледно с триизмерни отливки на рецепторите и молекулите във филма на BBC "A Code in the Nose" (1995).

1 коментар:

Анонимен каза...

Напомни ми на Laura (L. Biagiotti). Заради това и толкова ми хареса. Струва ми се, че Лаура е съвършен. Просто те кара да забравиш всички останали аромати...

Нев

Публикуване на коментар