Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

09 май 2012

Bal de Roses, Keiko Mecheri




лансиран  2012 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral





Линейни


и кълбовидни са видови класификации за мълнии, но обслужват успешно и разбирането ми за парфюмни аромати. Освен на цветни, плодови, цитрусови, дървесни - по преобладаващото олфактивно напрежение, ги категоризирам интуитивно и на линейни и кълбовидни - по вид на мълниеносния им заряд. Линейните се провеждат по дебело очертан лъч и се заземяват във фиксирана координата от олфактивната ми система:  замирисва ми категорично на роза, бяло цвете, червен плод или пък зелена билка. Използвам за категоризиране на парфюми и подвидовата разновидност на линейните мълнии. При лентовидните, например - осветената точка не е конкретен ароматен източник, а друг или група сходни парфюми, които придвижват на конвейер възприятията ми.


Кълбовидните


от друга страна имат по-сложен заряд, който променя хаотично посоката си, а се отвежда в най-небивали координати. Untitled (Maison Martin Margiela) се заземява в обществена баня със спареното си начало, Pulp (Byredo) – в лятно огнище, върху което цвърчат месести, шабленски пиперки. Bal de Roses трябваше да е линеен парфюм, ако съдя по името и да холограмизира рози във въображението ми. Вместо това се оказа кълбовидно-сложен, който се заземи в порцелан. Мълниеносното чувство от даден парфюм не ми е подвластно или предизвикано. Тоест не режисирам умишлено и не търся на всяка цена ефекта на класифициране чрез дисекция. Обяснявам си го със закономерния стремеж да визуализираме предметно възприятията си, което мислене е обичайното и по-лесно от абстрактното.


Аналогично на



кълбовидната мълния, чието време на живот е от няколко секунди до 2-3 часа, кълбовидният по заряд парфюм може да нагнети усещанията ми за секунди или за няколко часа. Bal de Roses ме напрегна само секундно и застина моментално в цвете от костен порцелан. Изящните порцеланови цветя на Игор Клименкофф (Porcelain Studio Klimenkoff) са точката, в която се взриви кълбовидното ми чувство от парфюма. Невъобразимо реалният му зюмбюл пръв се материализира, после ласкаво притворената чашка на божура, а накрая и добре разтворената далия. Нямам предвид, че парфюмът от новата колекция на Кейко Мечери мирише в този ред. Ухае порцеланово деликатно на цветя, които не мога да назова, но които в никой случай не са обикновени рози. Или ако са рози, са прозрачно бели и крехки като японски порцелан. Във всеки случай Bal de Roses не е традиционно цветен и не проектира ваза с букет в съзнанието ми.


Порцелановата


финост на ароматното начало генерира друго изображение – това на седефена кутийка, пълна със сатенено нежен крем за лице. И усещането е същото ласкаво, като от добра реклама на скъп козметичен продукт. В стерилно бял кадър жена с нереално чиста кожа едва докосва разбит на сняг белтък и нанася с бавни движения, които хипнотизират чувството ми за женственост. Bal de Roses омагьосва това ми чувство по същия начин – с деликатност. Деликатен за парфюм може да означава едва доловим аромат, но случаят не е този. Bal de Roses е осезаем точно колкото е нужно, за да бъде забелязан, но без да ме побива на околността като знаме на пилон. Дори при съзнателния ми опит да го дискредитирам с предозиране, парфюмът запазва оптимална сила на излъчване – осезаем, но не и агресивен. Женствен е в същата точна степен – колкото е нужно, за да предизвика нечие въображение да работи, без да му поднася готови картини. Не осветява като рентген дантеления корсаж под дрехата, само намеква за сатенените му презрамки с релефа си и за чисто тяло с ехото си на луксозен крем-сапун.


Две неща


в парфюма ме респектират до страхопочитание - вмъкнатата под линия ретро-обяснителна записка на автора и перфектния баланс. Bal de Roses има красивата, старомодна изящност на порцеланова статуетка, поставена в стенен бюфет. Колекция от такива фигурки винаги се е борила с понятието ми за кич, но самостоятелно подредена и в абстрактна форма – винаги ме е очаровала. Ретро паралелът може да идва и от красивия ми спомен за сапуните LUX от миналото; в седефено-розовите и прасковени на цвят опаковки. А може да е просто очароващото чувство от миналото, което предизвиква и бална рокля, но е хармонично и деликатно вмъкнато, за да не е старомоден парфюм, а аромат с история. Цветният баланс на Bal de Roses оценявам като съвършен – цветята са в меланж аранжирани, така че нито едно да не събира фокуса. Трудно щях да се досетя за тубероза, ако не я бях прочела. Доколкото я откривам, ми напомня повече за нежно-резлива фрезия, отколкото за собствената си драма. И розите не са лесни за откриване – балът им е с маски, не е обикновен дворцов прием. Oud (agarwood) нямаше също да отгатна, ако самата Кейко Мечери не беше споделила за Аромастилница, че цялата колекция Bespoke е посветена формално на скъпата парфюмна суровина: "Ако не кажа, че вътре има уд, няма да го разпознае никой".  По думите на изисканата и миловидна японска дизайнерка Bespoke дава възможност да се радваме на парфюми, без да мислим за състава.


Bal de Roses


от новата колекция би трябвало да е балът на розите или направо роза до откат, но е изящен белоцветен парфюм, с изнесен розов център на тежестта. Човърка ме съмнение, че познавам аромата отнякъде, а не се сещам за точно такъв парфюм, колкото и да се напрягам да го злепоставя заради високата му цена. Стигам до идентични по същност, но не и толкова майсторски балансирани, нито така трайни. Оценката ми и за оригиналност на композицията е максималната. Излят от порцелан.

Няма коментари:

Публикуване на коментар