Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

07 януари 2013

Sensi, Giorgio Armani



Eau de Parfum
лансиран 2002 г.
Olfactive Group: Oriental Woody






Няма да изреждам


всичките, но Sensi ще е един от тях. Измежду многото добри парфюми, които си струват да бъдат сложени в ароматна капсула на времето, за да ги отпечата някой през 3002–ра и да екстраполира изводи за парфюмерията от предното хилядолетие. Защото е показателен, затова. Носи присъщата абстрактност и удобната мултифункционалност, свойствени за парфюмите, появили се след 2000-ната, а освен това не се и произвежда повече*. Запечатал е интересен отрязък от парфюмното време – когато ароматите във флакон спряха да бъдат буквално заети от реалностите, но все още се разпознава нещо от нотописа им и без разпечатка от газов хроматограф. Или когато жените оцениха шокиращите и различни от червено лакове за нокти. За хората не съм сигурна, но при парфюмите незаменими няма. Има такива, които запомняш, и други, които само забелязваш. Третите - които нито запомняш, нито забелязваш – не си заслужават споменаването. Sensi е от първите - запаметява се, даже да не ти хареса.


Най-малкото


с абсурдното  начало се запомня. Първата му минута е каучуково-латексна, като от обущарски и други всезалепващи лепила, сред които каноконлит е най-често разпознаваното. Странно как повечето, описвали аромата,  са различили лайм и черна акация в каучука – аз дори като ги прочетох в състава, пак не ги помирисах в стряскащото парфюмно начало. Не са излъгали от Armani, тоест действително пробужда сетивата, както някъде прочетох в рекламата им за парфюма. Сепва обаче само за миг - колкото да се шокираш от възмущение, за да можеш после да ахнеш как рязко стихва и се изписва нещо вълнуващо - както при театъра на сенките, зад чийто параван някой прави фокуси и изрисува фигури.


Sensi



застива при фокуса в нещо като фигура с женски овал – твърде абстрактна, за да е прелъстителна, но достатъчно нежно заоблена, за да провокира сенките на въображението. Остава приятно приглушен до края - именно като иззад параван със смекчена светлина, който заглажда всеки ръб на релефното изображение.  Красиво омекотен е и най-точното определение, което ми хрумва за Sensi: облагородено сладък, който нито лепне, нито е блудкаво озахарен; с рафиниран вкус или без да е твърде хлебен или марципанен от пшеницата и бадемите в състава си; артистично опудрен (без да разпознаваш талк или бебешка пудра) и хармонично монотонен – в смисъла му на успокояващ. Чувството му за спокойствие приписвам на балсамните смоли – парфюмите с такива в състава напомнят соло на клавир, дори да има някое струнно по звук цвете като жасмина тук. 


Апелите

към концерна Armani да възобнови парфюма са толкова много из мрежата, колкото и предложенията за идентични парфюми, с които мога да го заместя. Успявам донякъде с Ferre (Gianfranco Ferre), с който имат близко ароматно число. Но предпочитам не да го замествам или изисквам, а да се насладя пълноценно на последния си флакон. Sensi предлага отлична възможност за това, без оглед на сезона и повода. Трябва ти само съответстващото пиано настроение, иначе се вписва 24 часа в 365 дни от годината. Когато ти се слуша клавирна пиеса.


________________________________________________________________________
* от 2009 г.

1 коментар:

Анонимен каза...

Относно парфюма "Джулия" : И аз имах такъв в средата на 80-те.Мисля , че беше производства на "Ален мак" -Пловдив. Имах и един друг на същата фабрика -"Ерато".Беше в златиста опаковка.

Публикуване на коментар