Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

19 декември 2012

Acqua di Gioia, Giorgio Armani






лансиран март, 2010 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral


  
А, вярно!


И колко странно - пишещите за парфюми, взети като цяло -  не си падат по акватичните, озонови аромати. И аз не съм изключение от неписаното правило. Прозрението не е мое, а на друг, който пише от обич към парфюма. Мен само ме шокира със своята необяснимост – какво по-естествено от това да харесваш прозрачния мирис на солени пръски вода и освежителната струя морски вятър, който ги пени  из въздуха. Да не ги харесваш е като да не обичаш почивка на море, а не се сещам за някой, който да не я обича. Или всички парфюмисти са хидрофоби, или парфюмерите са доскучали на парфюмистите с практично свежарските, достъпни за харесване мириси във флакон. Cool Water на Davidoff направи наистина фурор в началото на 90-те и се превърна в парфюмна институция по акватика, но тогава нямаше Lenor Ocean Breeze, нито масовите шампоани и душ-гелове миришеха на фруктиера с екзотични плодове, поднесена на брега на море. Оттогава изтекоха много патенти и акватичната на мирис молекула девалвира откъм чар. Тя и без друго е прозаично буквална от ароматна гледна точка, но и като влезе в масовите продукти съвсем загуби от стойността си. Така погледнато най-необяснима за мен си остава неизменната популярност на аква-ароматите от парфюмния рафт.  Мога да се обзаложа, че 8 от 10 клиентки в парфюмерия ще предпочетат Light Blue (Dolce & Gabbana) пред легендата Chanel N 5, ако това са двата единствени парфюма в магазина,  дори на втория да му изравнят промоционално цената с тази на първия.


Акватичният


парфюмен нотопис си прилича като капки вода – много често зелена билка или лавандула, задължителни плодове с екзотични и сложни имена – карамбола, папая, маракуя например, водни цветя от семейството на лилията и обичайният бял мускус, който според много усилва акустично усещането за чисто, а според мен губи от него в тандема си с водно-осолени акорди. Вместо на чисто, ми прозира на хлор по подразбиране – щом мирише на вода, значи има и малко хлор за дезинфекция. С дребни изключения в строежа Acqua di Gioia е типичен акватик и има прогнозируемото ароматно чувство, присъщо на групата парфюми – безгрижно отпускарското.


Сбит в


кратък преразказ без елементи на разсъждения, ароматът му e диапозитивна прожекция на стандартните картини от морска ваканция – освежаващият, многоцветен коктейл от лятната карта на лоби-бара на хотела, сервиран в чаша със захаросан ръб и листо мента - за начало на деня;  после обичайната слънчева баня на голям и препълнен плаж, във въздуха на който висят изпаренията от козметиката на отпускарите. Тук има от всичко по малко – от летните дезодоранти против изпотяване без талк, парфюмни остатъци от снощи, детски шампоани с някое тути-фрути име и афтършейв миризми, които надвикват останалото при всяко надигане на вятъра. Или целият арсенал на модерната химия, изпаряван в солена атмосфера - в средата на парфюма. Финалът е бистър като басейна на хотела, в който някой е счупил 100-милилитров флакон Femme (Hugo Boss) или по невнимание, или за да неутрализира задължителния дезинфектант. Може и да не е именно Femme, но иди, че разпознай кой точно от многото приятни като него изпод няколко кубика вода.


Несходството

на характера ми с този на акватичните парфюми може да си има много субективни причини – от земния ми знак, през огнения асцендент и чак до нещастните ми опити да проплувам, завършили до един с нагълтване на морска вода и съответния дискомфорт по носоглътката. В такива случаи на краен субективизъм ползвам жокера ”помощ от съпруг”, за да е поне малко справедливо ревюто на даден парфюм. Без да знае дали пачули е плод или храст, нито пък коя част на ветивера се ползва в парфюмерията, мъжът ми има лаконични оценки за всеки аромат, който му тикам под носа. “Този е от твоите”  (което значи обикновено, че е шипров), “сладкарница”, “цветарница”, “аптека”, но най-често: “евтин”, “скъп”, “средна работа”, като изобщо няма предвид цената на парфюма, която никога не стига до знанието му. Acqua di Gioia получи оценка за средно-статистически и дори нещо като комплимент за ненатрапчив. С което отсрами семейното журиране, защото еднолично оценена от мен водата на радостта* щеше да е само подсладена вода. Или морски коктейл с досадно шарено чадърче.
_______________________________________________________________
*Acqua di Gioia (итал.)

1 коментар:

Anna каза...

Аз може би съм сред малкото изключения на страстен аква-фен - в това отношение съм пълната ти противоположност.:) Познавам почти цялата аква-група и мога да различа от раз повечето от по-ярките й представители.:)
Точно този парфюм обаче не го харесах - върху моята кожа изби един сладникав аромат на праскови, който на финала се сгъсти толкова, че за мен Acqua di Gioia автоматично попадна в групата цветно-плодови, и то от най-сладкия спектър. При това му липсва характер - прилича ми на поне двайсетина други, които ми се сливат с него.
Впрочем за мен най-гениалният парфюм на Армани си остава мъжката версия на Аква ди Джио - всички останали "акви" нататък са само несполучливи подобия. Както всеки опит за продължение на шедьоврите в киното е винаги провал.:)

Публикуване на коментар