Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

10 декември 2012

Les Exclusifs de Chanel Beige, Chanel





лансиран 2008 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral







 “Всяка дреха в бежово, най-общо казано” ,

отговорих скоро на приятелка, която ме пита какво да разбира под casual стил в модата. Неточно и въпреки това дава бърза визуална реакция за casu тренда – най-вече децентни тоалети в смекчени, пастелни тонове от кремавата гама. Бежовото има естествената сила да ретушира и най-екстремния модел или агресивна кройка до онази семпла елегантност, която респектира, без да се натрапва. Дълбоко изрязано деколте, например, не прави контраст с кожата и не боде възприятието – релефът се заобля оптически при преливането на цветовете. Няма начин да застана до някой, облечен в бежово, ако самата съм в различен цвят. Даже в безобидно сиво пак рискувам да изпъкна с наднормен ентусиазъм, да не говорим за черно или червено. Предвид на което повече от половината ми гардероб е бежово меланжиран. В кремавата палитра се движа удобно и естествено, затова и игнорирам риска от обезцветяване, от каквото други се оплакват като носят мека, бежова жилетка. Правя го отдавна, при това без да подозирам, че и Коко Шанел е търсила спасение в бежовото, защото е естествено*.


Beige

е естествен, без да е бежов. Припомня любимия цвят на Мадмоазел Шанел и възкресява едноименния Beige de Chanel (1940) в “модерен аромат с препратка към миналото”, по думите на парфюмера зад формулата му - Жак Полж**. Мирисът му e обаче бял, дори за ароматни далтонисти, които трудно си представят ароматен цвят. Белоцветни – по подразбиране – са парфюмите с превес на жасмин, тубероза или друго бяло цвете с индолов*** индекс, на който дължат шеметно-замайващия си, тежък аромат. Така погледнато, Beige не е типичен за групата на Poison (Dior), ако и да е създаден от най-титулувания майстор на белоцветни парфюми. Няма характерния октан и не експроприира ароматното пространство. Тоест не пресича до колоиден гел въздуха с типичната белоцветна масленост, а е напротив - бистър и прозира като него. Симетричен е на пролетния, хладък въздух - измит до гланц от дъждовете и с акварелния оттенък от бухнали люляци. Не точно ахроматично бял, ами с едва доловимия розово-белезникав подтон, който получаваш като добре размиеш потопена в червено и после в охра четка, за да получиш приятно нюансиран фон.


Сиропирани


в пролетни води бели люляци и едри акации. Чак докато не прочетох, че са фрезии, цветята в Beige ме сигнализираха в бяло люляково и акациево медено. Във всеки случай са приятно приглушени, като изпод капки вода – каквито и да са цветята в парфюма. И точно по този признак са пролетни – имат размитата сила на цветния аромат, с каквато свързваш винаги пролетта, ако си мирисал цветята ѝ веднага след дъжд. Или нямам усещането, че съм луксозно аранжиран букет, дори да предозирам Beige.  Наваляна съм по-скоро с цветния му аромат - като от изтръскано овощно дърво или люляков храст, който съм закачила неволно, преди да се е откапал дъждът по него. Хладко и прозрачно - с други думи е чувството ми от нанасянето на Beige. И е показно колко да се разреди индолът, за да стане приятно свеж и все пак да се усеща отчетливо. В такава оптимално слаба концентрация не заплашва чувствителния стомах даже и като изсъхне добре. Само вече разпознаваш недвусмислено фрезиите в изсъхналия мирис. Имат приятната резливост на цъфналите под по-топло слънце цветя, която липсва на кокичето и нарциса, за да е  тонизиращ ароматът им.


Още по-изчакан,


Beige се посгъстява, но чак до края си остава приятно хидратиращ или не усещам пудрения завършек, за който и парфюмерът, и други говорят. Не разпознавам и компактната плътност на подложени по-концентрирани ароматни съставки. Просто цветята в средата изсъхват и се постоплят, без да се променят по същността си, която е пролетно деликатна. Не че не търпи съвсем развитие –  в началото си е едва сладък, колкото лъжица акациев мед, добре разтворена в голяма чаша вода, а с напредването си концентрира и меда, без да стига до озахарената плътност от Soir de Lune (Sisley), която реагира с отделяне на амоняк при по-високи температури. Дори в най-горещото Beige остава диетично подсладен и не препраща към нито един десерт. Медът от състава му е нектарен, точно като в цъфнали овошки и не като от буркан. При това често смивани от дъжд овошки.


Изобщо


чувството ми за измито от дъжд надделя като цяло над усещането ми за лукс в парфюма. Като красив, но умишлено разреждан и изтънял аромат. Елегантен е, безспорно; балансиран да бъде забелязан, без да избоде очите – пак е факт; комфортно хладък и чист - са също сред предимствата му. Всъщност той недостатъци няма, ако изключим дефицита на вълнуващ фактор, в който субективно го обвинявам, като го съотнасям към претенциозната му цена.  Или както често се извиняват журиращите в кастинг-шоута: перфектно изпълнение, което не можа да стигне до мен. Не му достига дълбочина – ако съм по-тактична; липсва му харизма – ако спра да се крия зад по-тактични формулировки. Добър парфюмен аромат на пролетни цветя - като много други, който не е елементарно цветен, но няма и триизмерен ароматен ефект в системата ми, в която третото измерение е необяснимото вълнение от даден мирис. Просто цветен.

_________________________________________________________________

* “I take refuge in beige because it's natural," Mademoiselle Chanel .
** в интервюто му за Vanity Fair.
*** органично съединение, използвано в парфюмерията, присъщо най-вече на белоцветните ароматни растения – тубероза, люляк, жасмин и др.

Няма коментари:

Публикуване на коментар