Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

17 декември 2012

02 L'air du Désert Marocain, Tauer Perfumes




лансиран 2005 г.
Eau de Toilette Intense
Olfactive Group: Oriental Spicy





Ръчен часовник,


стенна картина в рамка и дори един шоколад. Такива вицове беше разказало въображението на другите, които имаха задача да изобразят разказаното от мен. Упражнението е за понапреднали курсисти, изучаващи чужд език. Трябваше да опиша кутия, опакована като подарък, без да я назовавам конкретно.  Усилията ми да я предам описателно резултираха във всевъзможни шаржове, само не и в кутия, опакована като подарък. Години наред се червих при мисълта какъв смях падна на мой гръб, като обърнах листа, за да се види какво съм описвала. На свой ред се смях с глас какви шеги си направи ароматното ми въображение, докато Анди Тауър ми описваше картините зад L'air du Désert Marocain:


“.....вие сте в Гуарсаса, което е малко село на границата с пустинята, с мароканската Сахара. Вие сте в хотела след един дълъг ден и е вечер. Лежите си в леглото, а вратата на терасата е широко отворена. Поглеждате навън и виждате луната, която се дига над пясъчните хълмове. Въздухът нахлува и заедно с него пустинята, която е суха. Затова и ароматът е много сух. Но има още - нахлуват и подправките, и жасминовият цвят от храста навън, сладостта на пекарната, където правят сладкиши. Така че това е въздухът, който се носи от мароканската пустиня, нейният пейзаж, но и човешкият аромат на Мароко. Когато създавах парфюма, имах и една картина в рамка – пясъчните хълмове, луна и синьо, нощно небе.”*


Докато

слушах, успях да халюцинирам мириса на Tuscan Leather (Tom Ford), който е референтната ми представа за сух и дрезгав аромат, драскащ по носоглътката като неволно попаднал пясък. Замириса ми на Jungle L'Elephant (Kenzo) на секундата, в която чух за пекарната, където правят сладкиши. Жасмина и подправките си заех мислено от Coco (Chanel) и получената сглобка имаше съвсем реално измерение – можех да се закълна, че знам как мирише въздухът на мароканската пустиня, без да съм го помирисвала.


Само че

нищо от това, което помирисах с въображението си, не установих в парфюма. Вместо в Гуарсаса, L'air du Désert Marocain ме озовава всеки път в етнографски музей в някой от възрожденските ни градове. Не се шегувам изобщо, още по-малко е опит да съм оригинална с парадоксални препратки. Нямаше да пиша въобще за този парфюм, ако не бях чула още един човек, когото  парфюмът също телепортира във възрожденска къща-музей. Особения въздух там съм си обяснявала с редовното байцване на дървените парапети, ракли и черчеветата на прозорците. L'air du Désert Marocain мирише с часове именно на старо дърво,  старателно байцвано и попивало, докато придобие тъмния цвят и мириса на едновремешен сироп за кашлица.


Дори започва


подобно на  стария Тусирол - първите минути имат вкуса на лекарството, примесен обаче и с камфора от последвалата разтривка със съответния спирт. Ако не бяха ми лекували настинките по масовия за 70-те години тусироло-камфоров метод, щях да кажа, че ароматното начало на парфюма е като коктейл от амарето с малко бренди. Има лек алкохолен градус и тънката ликьорена горчивина на амаретото, ако пренебрегна камфоровия хлад, който и без друго е мимолетен. И не е сухо.

В никоя


своя фаза всъщност ароматът не пресрещна разбирането ми за сухо. Още по-малко за пустиня, а най-малко за шкаф с подправки. Разказан ясно на парфюмен език за владеещите езика - L'air du Désert Marocain е богат конячен мирис на озвучена с пачули и ветивер парфюмна амбра, овкусена с една ванилова шушулка. Не че виждам пачули в състава, но само на него мога да припиша интересния, а тук и луксозен камфорово-мухлив оттенък на амбрата, който напомня обработвано с безир и байц старо дърво. Олфактивната препратка към музеите, които обикаляхме като ученици, и лечебните похвати на 70-те, не променя никак факта, че парфюмът е уникален на мирис и проточва особено луксозен опушен 36-часов остатък.  Преживелите атаката му получават щедра компенсация - драматично красив аромат на тамяноподобни смоли, епоксидирани върху амбра. Устойчив и след сутрешния душ.



Нищо че


никога не е бил в Копривщица, Търново или Арбанаси и не е лекуван с Тусирол, съм единодушна с Лука Тюрин, направил от парфюма бестселър с максималната си оценка. И моята на парфюмен фен  е много висока, макар да не си представям безоблачно небе като него, а напротив - да ми действа драматично ароматът . Тъмен, плътен, ексцентричен парфюм като L'air du Désert Marocain нито се среща често, нито се употребява често. За подобно нестандартно амброво озвучаване се сещам само в Calamity J. (Juliette Has A Gun), с който внасят еднакви парфюмни емоции в ароматното поле. Предимството да го познаваш, даже да не можеш да го носиш е, че за една минута с него откриваш 10-те разлики между класически и артистичен парфюмен аромат или тези между масов и нишов парфюм, но най-вече между скъпите и евтино разредените ароматни суровини. Разнасян от мен, ароматът му е достатъчно фрапиращ да произведа впечатление; носен от мъжа ми е по-приемлив за установените норми и все пак на предела на екстравагантността. Байц за смели.

_____________________________________________________
* в интервюто му за Аромастилница, публикувано на страница ЕКСКЛУЗИВНО



1 коментар:

Анонимен каза...

Mitsouko на Guerlain

Публикуване на коментар