Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

23 ноември 2012

Profumo, Acqua di Parma


лансиран 2008 г.
Olfactive Group: Woody Chypre










Аналогично на


музиката, която сътворява колосалното разнообразие от произведения само с няколкото ноти, като ги структурира различно по трайност, парфюмерията създава различните аромати от рафта на Douglas или в банята ми само с три основни елемента – въглерод, водород и кислород. До техните различни вериги може да се сведе най-схематично всяко ароматно съединение. Кодът на скъпоструващите (заради енергоемката им екстракция) ароматни масла е отдавна разбит и отдавна всяко етерично масло има синтетична реплика, в много случаи с по-устойчив  и наситен мирис от естествения източник в природата. Аз и преди не съм си представяла, че са изцедили няколко тона дини, за да напълнят един флакон L`Imperatrice (Dolce&Gabbana), а сега имам и достатъчно лаконично обяснение за повечето от нещата, които ме интересуват при парфюмите. Като това например – защо новите издания стават все по-абстрактно луксозни, респективно трудни за съотнасяне към източник от природата. Асоциативните връзки са все по-косвени и все по-субективни - изпадам в недоумение как на някой му ухае на кифличка с мляко, докато за мен е например аромат на добра компактна пудра. Нямам всъщност нищо против такава ароматна интрига, дори да знам, че се дължи на прозаична синтетика. Синтетичните ароматни молекули изместват трайно естествените суровини не само заради цената – те имат абсолютно непознати аспекти на мириса, без аналог от природата. Ароматите стават далеч по-вълнуващо любопитни, мултифункционални и с размити граници за олфактивна принадлежност. При такава тенденция парфюми като Profumо остават референтни за претопените олфактивни групи и могат да се ползват вместо дефиниция в учебник за начинаещи парфюмисти.


Profumo

е шипър и шипър е Profumo. При това класически дървесен шипър, а не цветно-производен като Knowing (Estée Lauder) или L'Arte di Gucci (Gucci). Познаването му ми се струва съизмеримо с познаване на едноименния  Chypre (Coty, 1917), дал името на олфактивната група – дотолкова е еднозначен. Или има типичната за шиприте композиция – по подразбиране бергамот и лабданум, задължителните дъбови мъхове, необходимото пачули. И нищо от това само по себе си да не е познато като мирис, съвкупността им е безпогрешно разпознавана като шипрова - даже и да не ви е известно, че се нарича така.  Остава в паметта ви като многоспектърен, плътен мирис, амфитеатрално етажиран в дълбочина: на най-горния ред пощипващо, почти одеколоново начало, надолу терпентино-подобни смоли и дъхава дървесина; гъст цветен букет от едри, маслодайни цветя и влажна пръст с особената танинова сладост, каквато има и плесента - на дъното на аромата. И по цялото му протежение тънка намазка от цивет – забраненият вече животински секрет, който вмъква над чертата първосигналните природни инстинкти при парфюмите от миналото. Фиксиран е върху топлата конячност на амбра, която обеззвучава с мекотата си по-високите му тонове и оцветява в кехлибарено остатъчния му аромат.  Демотивиращо - ако го разказваш така, както се опитвам да го нагодя в думи, а иначе си е богат и баритонов,  винтидж мирис на парфюм с претенции.



Добрият


шипров парфюм е изобщо претенциозен като палто от визон и съответно толкова придирчив. А и толкова ретро и в същото време класика, колкото и визонът. Все още удържа в тесен кръг славата си отпреди, когато е бил връх в парфюмерийното изкуство, най-вече защото повечето от характерните му суровини са забранени вече за употреба, а аналозите им все още недостоверни или недоизнамерени. За съвременната парфюмна клиентка класическият шипър е по-скоро винтидж артефакт за музея, понеже е тромав на мирис и строго официален. Profumo си отива с дънки и тениска, колкото сухо мартини с алтай. А и  не носи усещането за чистота, с нюанси от луксозната козметика, което се предпочита с днешна дата. Твърде пищен е и дълъг назад, като тежка кралска рокля, нашивана по шлейфа със сапфири и рубини. Такава, по която ахкаме, докато се точи по червен килим, а извън него става бутафорна. Profumo, от своя страна, стои добре само на тоалетката на винтидж ценителите, а иначе изглежда помпозно демоде или прекалено еднозначен за разбиране, като дефиниция в учебник. Референтно шипров.

2 коментара:

Анонимен каза...

Моля, коментирайте "NUDE" на BILL BLAS .Невероятно интересен аромат ,не се предлага от няколко години на българския пазар,за съжаление !

Sunshine каза...

Моля, бихте ли коментирали "ARANCIA di CAPRI" от серията Blu Mediterraneo..?
Благодаря предварително!

Публикуване на коментар