Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

10 юли 2012

Not A Perfume, Juliette Has A Gun


лансиран 2010 г.
Eau de Parfum
UNISEX
Olfactive Group: Floral Woody Musk






Парфюмът


напусна съдържанието си, така както купувачът му се разведе окончателно със собствения си мирис. Правя си такъв любителски извод като наблюдавам с просто око фактологията: праисторическият парфюмен замисъл е да неутрализира неприятните миризми и такъв си остава чак до времето на Катерина Медичи, която тласка развитието му с кожените си ръкавици (като настоява животинската им миризма да бъде благовонно маскирана). Френският двор дълго парфюмира нечистоплътността, за да я скрие, а от един определен момент нататък на парфюма започват да му приписват производна, съблазнителна функция. Във видоизмененото амплоа вече няма намек за туширане на лош мирис, а за лукса на прелъстителния. Това е и златният му век – докато е все още привилегия на по-заможния, който може да угоди на каприза си да мирише чувствено. Откакто не се къпем с домашен сапун, парфюмът влезе в потребителското портмоне като артикул от първа необходимост – под формата на прах за пране, дезодорант против изпотяване, омекотител, течен сапун или друго от рафта в банята. Парфюмът във флакон престана да е монополният източник на ароматно удоволствие и беше понижен от категория лукс в прищявка. Концерните продължават да поддържат реномето му на прелъстител с агресивни реклами, в които лъскави тела се усукват на осморки, докато лицата им изписват сластен предоргазъм. Течността  в бутилката може да мирише невинно на косени детелини или на диня, изстудена в селски кладенец, но рекламата му е такава, че да се подмокриш. Сексът продава – си остава азбучна истина от рекламните стратегии при парфюмните течности. Вследствие на което така се изтощиха след енергоемкото усилие да съблазнят на всяка цена, че отвориха ниша за парфюми, които да се разграничат от парфюми.



Not A Perfume


е деклариран като непарфюм и оценяван формално не е парфюм. Тоест не е композиран сбор от различни ароматни суровини, а една-единствена в определена концентрация; не е сексуално разчувстван, няма звучно име, нито рекламен клип, който да оголи зъбите на хищника. Моносъставката му е аmbrox или ambroxan, като първото е търговското име, дадено от Firmenich, а второто – от Henkel, за едно и също органично съединение. Амброксанът е изолиран преди около 60 години като заместител на скъпата и рядка сива амбра. Молекулата имитира достоверно много от специфичните аспекти на мириса ѝ - влажна, мъхава горска почва; тютюнев оттенък; балсамен привкус на сандалово дърво и топъл животински муск. Сивата амбра е отпаден продукт на лошото храносмилане на кашалотите или още по-ясно казано са несмлените остатъци от храната на китовете, чиито жлези секретират миризма, с която привличат по-дребните риби; докато амброксанът се извлича евтино от sclareol, който се съдържа в достъпния мускатен конски босилек (мускатна какула, Salvia sclarea). Двата основни изомера (-)-Ambrox® и (+)-Ambrox® имат различен праг на долавяне на миризмата им, а и различни специфики – първият е по-кадифен, по-кремест и животински топъл на мирис, докато вторият има подчертан дървесен акцент, без животинските подтонове.


Нито едно от тези


определения не дефинира обаче Not A Perfume. Истината е, че е абстрактен, модерен мирис, в който можеш да припознаеш много неща от природата или абсолютно нищо. Not A Perfume тръгва леко солено и слабо лимоново, без лимоновото да е плодово – като прашни зелени листа от лимон, изплакнати в морска пяна и изсушени на слънце. Или не е точно цитрусово интересното му начало, а неопределено, но свежо. Резливо е по смекчен начин, без да  засяга чувствителните към бръснарски принадлежности – няма искрящата стипчивост на одеколон, нито усещането му за кристална хладина, дори да разпознавам част от аромата му. Не е бистър мирис с други думи – утаил се е само, без това да го прави рехав. Преминава бързо през отчетливо кихлива фаза – нещо като ехото от много фин, бял пипер или пък леко подлютената дървесна сърцевина на току-що разрязано дърво. Надолу има плътността и поведението на качествено тоалетно мляко за тяло, в което са избягвали изкуствените парфюмни добавки. Като отминат двата му разпознаваеми етапа, застава в гънките на кожата и излъчва оттам неопределимо чистия мирис на добра козметика. Съществената разлика с нея е, че проточва мириса, колкото и добър парфюм и не изчезва бързо като при най-скъпото тоалетно мляко. Освен това не ти оставя чувството от инцидентно третирана кожа, а прави политурата на редовно обгрижваната. Не ухае всъщност козметично, само носи подобното усещане, заради осмозата с човешката кожа, с която взаимно се пропускат. Не е и строго дамски аромат по тази причина – не напомня пудра, червило или лак за коса, няма и женствени акценти от цветя. Прилича на сако от туид или от най-фина вълна, която може да се носи и през лятото. И стои подобно елегантно върху двата пола - като тоалет в пепелно-сиво, който е само безукорен и няма скрито със симпатично мастило съобщение.



Измама


и плагиатство се повтарят в най-тежките оценки за парфюма. Обвиняват автора му Романо Ричи в препродажба на суровина, която само е бутилирал в собствен флакон и на спекулативна цена. Както и в преписване от Geza Schoen, който пръв лансира моноамброксан като парфюм в Escentric 02. Not A Perfume обаче е сравняван не толкова с Ексцентричната молекула, колкото с популярния Light Blue (D&G), станал нарицателен за амброксанов аромат. За мен лично Not A Perfume е значително по-осезаем и по-траен от Escentric 02 и осезаемо по-рафиниран от Light Blue. Няма натрапващата, електролитна акватичност; не фосфоресцира като сигнално облекло; не е агресивно сладък и не остава в асансьора след мен. Придвижва се безшумно и в пакет с кожата ми. Придава ѝ естествена топлина и еластичност, като след дълго масажиране с качествено мазило. Удобството на втората кожа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар