Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

18 април 2012

A La Figue!, Satellite




лансиран 2006 г.
Eau de Parfum





Удавена


в слънце и потопена под цветя градина, маса и столове от ратан, върху масата дървено платò с френски сирена. Между парчетата синьозелен мухъл едри резени смокиня мятат зърнисти искри в шуптящото вино от чашата в съседство. Някъде в този стандартен рекламен сценарий за френско сирене, от който се давиш в слюнка и топиш от умиление, търся косвено внушената ми връзка смокиня : лукс. Причината е градината и френското сирене, които са сред атрибутите за доволен живот, а следствието – смокинята не е прост плод. Рекламите продуцират екзотични митове в главата ми, по които да въздишам и да печеля на тото насън. Взаимовръзката смокиня към лукс е толкова механично автоматизирана в представите ми, че дори в парфюм смокинята ми ухае луксозно. Което не бих казала за нито един друг плод, а аз обичам и ям всички плодове.


Fig-манията


при парфюмните аромати придоби хроничен характер, въпреки че пиковите симптоми отшумяват в периода 2005-2007. Веднага щом премине сенната хрема от пролетните полени, задаващото се лято избутва смокинята до втора точка в дневния ред, след дежурните цитруси от първа. Не че е толкова прохладна като цитрусов парфюм, но носи същото средиземноморско и отпускарско настроение, а освен това рядко бие на одеколон. Не щипе като лимон; по-пресипнала е от кайсия или праскова; не е толкова захарна и водниста като диня, нито така бонбонена като опитите за череша или вишна в парфюм и освен това не е експлоатирана толкова в гел душове и шампоани като пъпеш, манго и маракуя. Най-голямото ѝ предимство е, че може да участва многопрофилно: със зърнистата хрускавост на плода, с дрезгаво зелените на мирис листа, тръпчивото мляко и йодно - стипчивата кора и клони, каквото ароматно разнообразие нямат останалите плодове в актива си. Списъкът с парфюмни смокини все още се събира в сто позиции, повечето от които се заемат от артистични образци на нишовата парфюмерия и по-малко от рафта на Douglas. A La Figue подреждам в средата на ранг-листата, между 40-та и 50-та позиция.

Избутвам


го надолу заради влошената трайност и проекцията в нулев радиус. С изключение на първите няколко минути, ароматът има отрицателна дифузия или практически никакво разпръскване. Попива в кожата като в пясък - безследно. Нося го изключително върху дрехи и в косата, иначе го изгубвам на минутата, колкото и щедро да парфюмирам. Дори и върху тях обаче, излъчването му е по-скоро приглушено тихо като под капак. В интерес на справедливостта, нито един от известните ми дотук смокиново-доминантни парфюми няма впечатляваща трайност или сила на излъчване. A La Figue заслужава позицията си в средата на класацията и по оригиналност на изпълнението: равноотдалечен е както от Philosykos (Diptyque), което е единица мярка за дървесно напрежение на смокиновия аромат, така и от Aqua Allegoria Figue – Iris (Guerlain), което е повече сладникаво лугав ирис, отколкото еталон за смокинов парфюм. Смокиня и ирис явно се съчетават добре, защото и в A La Figue формулата е комби, но съотношението е изравнено и ирисът не държи превес. Тук само дава прашния си принос за матиране на сладостта на добре узрелите плодове. A La Figue се нанася най-сладко от познатите ми парфюмни смокини, но не ми прищракват кариесите от захарността. Неутрализира я тръпчивият подтон на смокинов сок или мляко, а ирисът я запрашава и разсейва като мъгла, натисната от пробило слънце . Видимостта в сърцевината е вече до 100 м. и различаваш добре дървото с всичките му части. Както и околните дървета в ароматния остатък, които според състава са кедрови. От другото в нотописа мога да допусна ванилията – в некулинарен аранжимент, но не и момини сълзи, циклами и пачули.


Перифразирам


рекламното послание* на марката за среден клас бижутерия Satellite, така щото да не е наднормено ентусиазирано и да получа есенцията на аромата: здрачила се лятна вечер, на чието спокойствие се радваш от един хамак, закачен под смокиново дърво. Точно толкова косо пада и е мимолетна смокинята в парфюма – като мирисът, повдиган на равни интервали под или около дървото, не буквалният от фруктиера. Транзитна смокиня.
_________________________________________________________________________

* “Intense dreams of languid summer evenings spent in a hammock under a fig tree…the magic moment when dusk slips to twilight and the scents come out as purple and greens, this is the alluring beauty of A La Figue!”

Няма коментари:

Публикуване на коментар