Midnight Oud, Juliette Has A Gun

лансиран 2009 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental




Мирисът


на гумичка Koh-I-Noor ме стоварва за 1 fs върху втория чин, средната редица, в класната стая на пети 'а'. За същата фемтосекунда* се транспортирам в прегръдката на майка ми като помириша травирен плат. Обелен портокал съживява първата ми съзнателна Коледа, независимо колко още портокали и при какви други обстоятелства съм изяла оттогава. Мирисът прави гигантския си слалом по трасето на преживяната отсечка със скорост, съизмерима с тази на светлината, а способността му автоматично да задейства непреднамерената ни памет е известна като Ефект на Пруст**. За да уцели обаче съответната мишена, трябва да я има предварително зададена в олфактивната ни координатна система. Иначе прилича на изстрел в тъмно и пробива дупка със собствени координати. Миризмата на маракуя напр., не ме разхожда из времето и пространството, защото не е попадала в базата ми данни преди да се запозная с нея в Kaufland. Респективно всяка следваща среща с нея, може да ме върне към спомен и усещане за магазин, но няма да задейства едновременно и емоция, по-различна от обикновено пазаруване. Докато портокалът и Koh-I-Noor индуцират и емоционален фон, маракуя ми е безразлична – само я регистрирам с някой от хилядите рецептори. Други миризми слаломират по трасето ми и финишират в най-близката правдоподна, с идентичен информационен заряд точка. И с миризмата на карамбола се запознавах в Kaufland, но ме телепортира в края на летните ваканции, когато беряхме воднистата, жълта слива пред къщата. Отключи ми не особено приятното чувство за край на летните дни и предстоящи задачи. Колкото повече карамбола купувах през годините, толкова по различавах детайлите на мириса ѝ. Отдалечаваше се от първичната аналогия и въпреки това си остана едно носталгично усещане всеки път като я срязвам на две. Подобна траектория описа и agarwood (oud) в олфактивното ми съзнание. Мирисът на тази скъпа дървесина не можа да нацели конкретно гнездо с олфактивна информация и се приземи в чекмеджето ми със зъболекарски спомени. Железните барабани от миналото, в които стерилизираха инквизиционните инструменти, миришеха силно на антисептик. Смесена с мириса на арсен (арсеник) за умъртвяване на нерв, зъболекарската миризма влизаше в дрехите като в сюнгер и точеше зад излезлите от кабинета мъченици 7 метра ужасяващ шлейф. За разлика от карамболовите плодове, oud не познавам в чист вид, тоест го описвам съвършено неточно. Известен ми е само като част от парфюмни аромати, за които се твърди, че са oud-доминантни. Всеки следващ такъв, ме отдалечава от кабинета на д-р Лидия Киселова, но автоматичната препратка вече е заложена при рефлексите ми.


Кафявочервената смолиста сърцевина


се произвежда от дървото при борбата му с инфектиралия го мухъл***, както ние произвеждаме бели кръвни телца като боледуваме. Oud мирише различно в зависимост от качеството му, процентната концентрация и възрастта на дървото, но най-вече от региона, от който идва. Hindi (индийски) oud е описван като груб и землист мирис на обор, докато за индонезийските видове се приема, че са по-сладки и етерни миризми. За oud могат да се чуят небивали сравнения с изгорял ебонит, бакелит или друго, което мирисът е нацелил като най-близко и правдободно от съответната олфактивна база данни на описвалите го. Всъщност, чистият oud или неговият екстракт е парфюм сам по себе си и цената му изпреварва тази на златото. Парфюмите, които прибавят oud в името си, не са особено коректни. Щом съдържат и други нотки, те са attars, mukhallat или друго, но не и oud.


Според автора

зад формулата на Midnight Oud – Романо Ричи, парфюмът е европеизирана версия на мощния азиатски аромат, с който носовете ни не са свикнали. Обективно погледнато е повече аромат на роза и тъмнозелено мушкато, отколкото на оud. Роза и мушкато (или здравец) разпознавам без никакво усилие, за оud предполагам. Затова и ми е чудно как някой, който харесва Lady Vengeance и Lady Vengeance Extreme на марката, изпищява от ужаса на Midnight Oud. Имам предположение – подушил го е веднъж, озовал се е на стола на д-р Киселова и няма повече желание да си сервира спомена. А истината е, че с всяко следващо парфюмиране ароматът влиза в детайлите си. Онова, което първия път ме лъхна медицински, се оказа хубаво кожено начало на парфюмирано велурено манто от гардероба на жена с история. Старите кожени неща, които страстно преследвам в ebay имат същия тъмно наситен мирис.

Няма прах

по смътното ми усещане за автентично старо кожено изделие – стои влажно и гъвкаво на допир като велурена ръкавица парфюмирана дълго с роза. Midnight Oud се нанася с роза, съхне с роза и завършва на роза. Роза и оud в дуо се съчетават добре както роза и пачули и се отнасят едно към друго като комбинацията червено и черно - класически. Oud прави розата в парфюма стръхава като острите плетки от времето, в което нямаше мохерни или акрилни прежди. Силно маслена на аромат, но не мазна. Ухае плътно и сочно от дъното в което е попивала, не от повърхността. Oud-ът не ми носи чувство за дървесина, само за непрогледно дълбоко, както не можеш да видиш дъното на кладенец. Лъхва ти хлад по лицето като стоиш надвесен над него, подобно на тъмнозеления от мушкато и ментолово пачули в парфюма. Не се избистря, нито става по – прогледен мириса. Смолисто гъст и толкова тъмен си стои ароматът на розата върху шала ми докрай.


Не само

защото няма ориенталска топлина и сладостта му е с нулева захарност, не му отива Oriental. Заради нащърбено острите оud ръбове по розата и гъстата зеленина на пачули и мушкато, Midnight Oud се държи като шипровите ми парфюми. Щипе в ноздрите и дразни съзнанието в непрекъснато възбудено. Задира по повърхността както диамант дере по стъкло – отгоре не виждаш да е нарушена целостта, а като чукнеш се дели на парчета. Има такава сила да дроби околността на късове с привидно шлайфани ръбове и е съответстващо рискован за съприкосновение. Може да концентрира вечерта в една само точка и да я възпламени както лупа пали суха шума. Взривоопасно стръхав.
___________________________________________________

* равна на една квадрилионна част от секундата
** на името на Марсел Пруст; описал първи механичната връзка между аромат и памет в À la recherche du temps perdu (В търсене на изгубеното време); известно още като 'памет на Пруст'
*** заразено от насекоми, пренасящи гъбичната зараза, успели да пробият кората му.